* * *

Далеч за невеста

Орех се вивом повива
и пак се с листом завива,
за зиме зелен да стои,
за лете сянка да пази.
Под орех стоят златари,
златари, злат куюмджии,
сини си седла шияха,
се една шетба шиеха,
се една крова крояха,
се една дума думаха:
- Я стягайте си конете,
далек за булка ще идем,
у Влашко, Влашката земя,
за Мерджановата дъщеря,
за Иринка бяла гъркинка.
Де чула Иринка разбрала,
викнала, че заплакала.
А буля й я миреше:
- Помълчи, къль'но, не плачи
и буля момай бивала,
и буляй китки давала,
тъй чудо не е видяла.
Знайш ли, къль'но, помниш ли,
кога за мене идехте,
дюли и ябълки цъфтяха,
кога се назад връщахме,
дюли и ябълки зрееха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013