 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Израсло дърво високо,
колко високо, широко,
изкара върше до небо,
спущило клоне до земя.
Всичко бе гора закрило,
едно бе дърво остало
и то бе клета граничка,
и под граничка полянка,
и па полянка седенка,
и на седенка златари -
златни си юзди лееха,
сини си седла шиеха
и се на далек канеха,
на далек д' идат за булка,
отвъд през Дунав във Влашко.
Радомирци, Луковитско (Стоин-ТВ, № 2757).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013