* * *

Далеч за невеста

Куме ле, кум Костадине,
пуспивай, не се успивай, (2)
че ще за булка да идем,
през девет сeла в десето,
през девет реки дълбоки,
през девет гори зелени
Па Елка плаче, не рачи:
- Мър, не ща, мамо, да ида,
твърде го казват далеко!
Па бульня й га миряше:
- Мър, мълчи, лельо, не плачи,
тва ли се вика далеко!
Знаиш ли, лельо, помниш ли,
кога за мене идехте,
ечемените класяха,
вишни-череши цъфтяха
Кога са с булка върнахте,
ечемените жънеха,
вишни-череши беряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013