|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Орех се вивай повива,
за зиме зелен да стои, (2)
за лете сянка да пази. (2)
под орех сиде златари, (2)
златни кочии правеха, (2)
далек за булка ще идат, (2)
отвъд моретой полето, (2)
за Тодорчица хубава, (2)
хубава, Поп-Николова.
Де чула Тодорка разбрала,
не иска далек да иде,
отвъд моретой полето.
А буля й миреше:
- Мълчи, калино, не плачи (2)
и буля ти е отдалеко.
Кога за мене тръгвахте,
вишните, буле, цъфтяха,
кога се с мене връщахте, (2)
вишните, буле, зрееха.
Невестино, Карнобатско; лазарска - на мома (СбНУ 63/2007, № 265).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|