|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Орех се вивом повива
и са със листом завива,
за зима зелен да стои,
за лете сянка да пази.
Под орех седят златари,
златари, злат куюмджии,
сини си седла шиеха,
една си дума думаха:
- Де щем за булка да идем,
хайде да идем, да идем
отвъд морето и полето
за йрлнница дшюва,
Де чула Иринка та разбрала,
викнала, та заплакала,
я буле й я миреше:
- Мълчи Калино, Иринке,
буле ти мома бивала,
буле ти момци любила -
дванайсимина овчаре,
тринайсимина чифчие,
петнайси занаятчие.
Невестино, Карнобатско; лазарска - на мома (СбНУ 59/1994, № 148
- "Орех се вивом повива - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|