* * *

Далеч за невеста

Мама Иванчо зажени,
далеч ву булка вземала,
през девет села далеко,
през девет, в десетото,
през Тунджа и през Марица.
Като за булка тръгнаха
вишни-череши цъфтяха,
Марица суха минаха.
Като се с булка връщаха
вишни-череши зрееха,
Марица буйно придошла,
не може да мине сватбата.
Кръстник на Иван продума:
- Куме ле, куме Иване,
я хвърли черни ботуши
и завърнати калцуни,
нагази буйна Марица
да видим дълбока ли е,
дали ще мине сватбата.
Иван се люто разсърди,
не хвърли черни ботуши,
ни завърнати калцуни,
обут Марица премина.
Като накрая нагази
само му се перчема види,
като на средата отиде
нийде се Иван не види,
Иван се вече удави.
Булка под було продума:
- Кръстник ле, кръстник Иване,
и от мене и от Господа,
я ме назад върнете,
или ме в Иванови заведете
да видя истина ли е,
като ми се Иван хвалеше,
че ми сърцето палеше,
че има къща висока.
Дворито му е каменно,
каменно, калдъръмено
портите са му железни,
ключарки му са медени…
Че я в Иванови занесли.
Ивановата майчица
с котел вино излезе,
сватбата да си посрещне,
наред вино даваше,
ред дойде и до булката -
на булката було повдигна,
да видя хубава ли е,
като ми се Иван хвалеше,
че ни сърцето палеше:
"Да видиш, мамо, да видиш,
да видиш булка хубава,
слънцето надделявяше,
месеца наскърбяваше!"
Булка под було продума:
- Мамо ма, стара свекърво,
просто да ти е говене,
от мене и от Господа!
Булката е, мамо, хубава,
хубава, ала злочеста,
Иван се вече удави…
Мама на булка думаше:
- Я мълчи, булка, не плачи,
Иван си дойде напред,
овни, празове колеше,
сватбата да си посрещне.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013