|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Бре, хубавинке, ле, Тодоро!
Гора ми листа развива -
за лето сенка дебела.
Под нея седят терзии,
терзии, млади влашине,
сини ми седла крояха,
златни ми юзди лееха,
че ке да идат сватове,
дури оданад Дунаву
за хубавинка Тодора.
Кога оттука кренаха,
вишни-череши цветяха;
кога се оттам върнаха,
вишни-череши зрееха,
деверето ги беряха,
та невестата тъкнеха.
Невеста вели, говори:
- Девере, бракя да ми сте,
ни ме тъкнейте череши,
ни ми дирейте приковка -
не съм га тука правила,
прикия съм га дунела.
Кога съм нея правила,
триста съм игли строшила
и други двеста извила!
Марикостиново, Петричко (Църнушанов, Коста. Български народни
песни от Македония. С., Изд. "Музика". 1989, № 511).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|