|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Златари сидят под крушка,
под крушка, под бялосянка,
златни кочии лееха,
една си дума думаха: (2)
- Утре ще рано да раним, (2)
рано за булка ще тръгнем, (2)
за Иринчица попова, (2)
попова, Поп-Николова. (2)
Чула Иринка разбрала,
викнала гласе до Бога.
Я е буля й миреше: (2)
- Мо, мълчи, булье, не плачи,
буля ти мома бивала,
буля ти момци любила, (2)
буля ти китки кичала.
Кога за буля тръгнахте,
бел овезуве сеяха, (2)
кога от буля върнахте, (2)
бел овезуве женяха.
Лозарево, Карнобатско; лазарска - на мома (СбНУ 63/2007, № 266).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|