* * *

Далеч за невеста

Девойко, хайде да идем,
девойко, в гора зелена,
девойко, да отсечеме,
девойко, до два фидана,
девойко, един на Иван,
девойко, друг на Тодора,
за зиме зелен да бъде,
за лете сенка дебела.
Под орех седят, Добро ле,
двамина, Добро ле, златари,
златари, още терзия,
терзия седла шиеха,
златари юзди лееха.
Че ще далеко да идат,
далеко, дори до Фера,
до кадън бяла Тодора.
Кога са от тук отишли,
ратае ръжта ореха,
вишни-череши цъфтеха,
кога се от там върнаха,
ратае ръжта жънеха,
вишни-череши зрееха,
и на невяста късаха,
късаха, още даваха:
"На ти, невесто, череши,
за да си помниш сватбата."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013