* * *

Далеч за невеста

Kукувичката кукува,
дебела сянка извива.
Ще минат млади търговци,
ще кроят сукно алено,
алено гинчимино,
далеч за булка ще идат
през девет села в десетото.
Като за булка тръгваха,
вишни-череши цъфтяха,
ечемиците оряха.
Като се назад връщаха,
вишни-череши зрееха,
ечемиците жънеха.
Девер кичури чупеше
и на буля си ги даваше:
- Я на ти, буле, туй клонче,
сватбата да си запомниш.
Буен си вятър повея,
Драганка було отбули,
тя му се виде хубава,
пресегна да я целуне.
Остър му анджар отскочи,
Драганка в сърце прободе.
Извади червен пещемал
и са през сърце препаса
и са на бога молеше:
- Подръж ми, Боже, душата,
и ми продължи денете,
у Николови да ида,
че ми се хвали Никола,
че има къщи високи,
че има двори широки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013