* * *

Далеч за невеста

Зелена се гора развила,
дебели сенки извива.
Търговчи за булка отива,
булката плаче, не рачи,
че било много далеко,
през девет села в десето.
А буля й думаше:
- Мълчи, Калино, не плачи,
туй не е, Калино, далеко,
аз бях, Калино, по-далек.
- Кога за мене идваха,
вишни-череши, цъфтяха.
Кога са назад връщайми,
вишни-череши, зрееха.
Кръстникът сватбата спря,
че слези, клончи отчупи,
отчупи и ми го подаде,
подаде го и ми каза:
- На ти, кумичке, туй клончи
да си сватбата запомниш
и аз сватбата запомних,
и сега на тебе аз казвам.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013