* * *

Далеч за невеста

Мама Стояна сгодила
за мома, за златиченка,
че носят злата премяна,
и карат прикя голяма,
до двеста триста овчици,
четиристотин козици,
хиляда крави ялови,
петстотин с малки шиленца.
Като за булка тръгнаха
ечемиците класяха,
вишни-череши цъфтяха,
Искър по сухо минаха.
Кат се от булка връщаха,
ечемиците жънеха,
вишни-череши зрееха,
Искъра мътен приидва.
три дни на края седели
седели хоро играли,
сватове ядат и пият,
че им се свърши захиря, (2)
захиря, вино червено.
Един си други думаха:
"Кой ще си Искър преплава,
захиря да ни донесе,
захиря, вино червено?"
Не се нае барем един,
ами се нае млад Стоян,
Стоян Марийке думаше:
- Да дойдеш, Минке, у дома,
да видиш чудо голямо,
портите ни са железни,
със позлатени синджири,
я на синджири кацнали
дванайсе сиви гълъба,
тринайсе пъстри пауна,
гълъби ще ни гугучат,
пауни ще им пригласят.
Че са й Марийка решила
и със Стояна тръгнала.
Като сред Искър стигнали,
че се Искъра разиграл,
буйна ги вълна прибрала
и се двамата удавили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013