|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
Елко, Елено хубава,
кога за тебе пойдохме
вишни-череши цъфтеха.
Кога се от там върнахме,
вишни-череши узрели,
и девери ги береха,
Елки ги скути хвърляха,
невеста дава сватбари.
Гора се с вода полива,
а мома се с рода прощава:
- Прощавай, мале и тате,
и вие, рода голема.
До сега съм ви слушала,
от сега свекър, свекърва,
че слушам и че говеем.
Огрея звезда Деница
по тая честна трапеза.
Не било звезда Деница,
най-било мома годена.
Редома ръка целува,
редома дари дарува -
на свекър и на свекърва,
на кума и на кумата,
на зълве и на девери,
редове китни сватове.
Железница, Софийско; сватбена (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|