* * *

Далеч за невеста

Мама Стояна думаше:
- Що стоиш, синко, та гледаш,
та си прилика не търсиш?
Стоян на мама думаше:
- Найдох я, мамо, найдох я,
ала е твърде далеко,
отвънка страна Дунава.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
затова ли е мама хранила
синове като крале,
коне като ветрове.
Далеч за булче да тръгнеш,
да тръгнеш и пак да се върнеш.
Като за булче тръгнаха
вишни-черешки цъфтяха,
кога се назад върнаха
вишни-черешки втасаха.
Девер от конче посегна
вишни-черешки откъсна
и ги на буля подаде
и си на буля думаше:
- Бульо ле, мила и драга,
кога си за тебе тръгнаха
вишни-черешки цъфтяха,
кога се с тебе върнаха
вишни-черешки узряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013