|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Далеч за невеста
- Развивай, Добру, повивай,
орех са в листо фавива,
зам да е зелен за зиме,
да държи сенка за лето!
Под орешено седеха
златари, Добру, терзии.
Златари юзди лееха,
терзии седла шиеха,
за невеста са готвеха,
за Добра малка девойка.
Сьоднала Добра да плаче,
стара е сноха миреше:
- Мольчи ми, лелько, не плачи,
и мен бе другож далеко,
далеко - девет конака.
Ага нах мене да дойдат,
та миндалене цветеха,
пък вишницине зрееха.
Ага са назад ворнаха,
та миндалене зрееха,
пък вишницине капеха.
Чепеларе, Асеновградско; еньовденска - когато "опевали янювските
китки" (Райчев-НПСР, № 6 - "Отива невеста в далечно село").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|