* * *

Далеч за невеста

Под орех сянка седяха,
терзии, млади златари,
сини си седла шиеха,
златни си юзди лееха
и надалек се канеха,
далек за мома да идат,
за тънка Янка гражданка.
А Янка плаче, та не ще:
- Не ща го, мамо, не ща го,
че си е Мирчо далеко.
Снашица Янка придумва:
- Вземи го, моме калино,
ако е Мирчо далеко,
за ден да идеш, да дойдеш.
Ами аз, клета, от дек съм,
от дек слънцето изгрява,
дошла съм дека захожда.
Знаеш ли, моме, помниш ли,
кога за мене дойдохте,
ечемиците класеха,
вишни-череши цъфтеха.
Кога се назад върнахме,
ечемиците жънеха,
вишни-череши береха,
девери ми ги береха,
мен ги на коня даваха.
Аз си ги, моме, не ядох,
а ги на деца раздадох:
"Я, на ви, деца, череши,
сватбата да ми запомните!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013