* * *

Далеч за невеста

- Соколе, сиви соколе,
като си фърчиш високо, (2)
видиш ли поле широко?
- Ю поле дърво високо,
под него седат златари,
сини си седла шиея,
врани си коне стегая,
надалек за мома да идат,
за Елка, за етрополка.
Чула е Елка, разбрала
на студен бистър кладенец;
половин котли наляла,
от половина със сълзи.
Па се назад повърна.
Доде до дома да стигне,
три пъти по път паднала
брату си па коленете:
- Байо ле, не давай си ме;
пусто е село далечно.
Кога за мене дойдоха,
вишни-череши цъфтея,
кога се назад върнаха,
вишни-череши зрееха,
сватове от коне береа,
влашки си венци нижеха,
на светици ги даваха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013