* * *

Далеч за невеста

Задали са се, подали
Стоянкините сватове.
Стоянка на двор седеше
и ситни си сълзи ронеше.
Снаха й вели, говори:
- Зълво Стоянко, Стоянко,
та туй ли мислиш далеко,
за ден да идеш, да дойдеш?
Кога за мене дойдоха,
по триж конете ковяха,
по чифт папуце къцаа.
Кога от село тръгнахме,
вишни-череши цъфтяха
и петровките ябълки.
Кога тука стигнахме,
вишни-череши втасали
и петровските ябълки.
Девер череши береше,
невясти в скута хвърляше:
"На ти, невесто, череши,
сватбата да си запомниш."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013