* * *

Далеч за невеста

Далек се, мамо, ожених,
далек се, мамо, задомих,
през деветнайсет градове,
пък ази, мамо, в двайстия.
Когато, мамо, тръгнахме,
на гости, мамо, да отидем,
вишни-череши цъфтяха,
пък, кат се, мамо, връщахме,
вишни-череши беряха,
кота ми, мамо, домилей,
домилей, още дожалей
за бащин, мамо, роден край,
за бащин, още за майчин,
за мили братя и сестри,
и аз има кого да питам,
у дома, мамо, дохожда
едно ми пъстро славейче,
то пей, мамо, аз плача.
- Славейче, мило какино,
нещичко ще те попитам,
правичко ще ми разправиш,
аз ще те дарба надаря,
награда ще те наградя,
чисто злато и сребро,
крилцата ще ти позлатя,
човката ще ти посребря!
Като ми хвъркаш нависоко,
високо, още надалеко,
дали си, кака, фвъркало,
дали си, кака, минало,
край моя роден край,
дали си, кака, видяло,
бащините ми дворове,
бащини, още майчини
и сред дворове да ходи
мойта стара майчица,
да ходи, за мене да пита.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.11.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013