 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко на Рада пръстен даде, мари,
да го носи бяла Рада,
да го носи бяла Рада, мари,
за година и половина.
Не го е Рада чакала,
най се Рада оженила,
оженила задомила.
Рада ходи край къщата,
дели Петко зад врата,
той на Рада проговаря:
- Давай, Радо, що ти дадох
на стълбата, на вратата!
Рада Петко отговаря:
- А бре, Петко, герджик Петко,
имал си ми - давал си ми,
нямала съм - вземала съм!
Стара река, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015