 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко люби бела Рада,
та я люби три години,
па ще иде на гария,
на гария у София.
Та й купи кован колан,
кован колан за седемдесет,
и й купи златен пръстен,
златен пръстен за осемдесет,
да го чека дорде дойде,
дорде дойде от гария,
от гария, от София.
Доде Петко накрай село,
бела Рада под венчило.
Ка се върна бабан Петко:
- Давай, Радо, що ти дадох!
- Любил си ме - давал си ми,
ти имал, ти давал,
я немала - прибирала!
Мировяне, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015