|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Рада в градинка седеше,
в градинка, под зарзалинка,
от невен китка виеше
и на невена думаше:
- Вяни ми вяни, невене,
как вяне невен от слънце,
тъй вяне Петко за Рада,
за Рада, за бяла Рада!
Петко отдолу, идеше,
той зачу Рада що рече,
що рече и какво рече.
Той се във гърди удари
и се на Рада покани:
- Де гиди, Радо хубава,
ходулко и присмехулко,
я бавя, ма не забравям!
Ще съмне ляцка-проляцка,
гората ще се разлистне,
млади хайдукькье ще тръгнат.
И я с хайдукькье ще тръгна,
ще вардя да те извардям,
ще хвърля да те убиям!
Крушевец, Бургаско; хороводна (СбНУ 57/1983, № 621- "Момък
се заканва на девойка - 2"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|