 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко Рада пръстен даде,
да го чака бяла Рада.
- Мари, Радо, бяла Радо,
а ще ида в Цариграда,
дор ще ида и да дойда,
да ме чакаш да се върна!
Чакала го ден до пладне.
Зажени се, ожени се,
таман Рада в черквата,
в черквата под венчило -
дели Петко зад вратата,
зад вратата с квол балтата.
Еднъж удри, два пъти викне:
- Давай, Радо, що си взела -
пет пръстена по петдесе
и вити гривни за хиляда!
Отговаря бяла Рада:
- А бре, Петко, дели Петко,
имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм!
Коларци, Тервелско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015