|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Дал й пръстен - не го дочакала
Петко Ради пръстен даде:
- На ти, Радо, меден пръстен,
меден пръстен, медни гривни,
да ги носиш, да ме чакаш -
аз ще ида със кирия,
със кирия, със желязо!
Не го чака бяла Рада
ни година, ни полвина,
най го чака бяла Рада
дор излезе отвън село.
Посгоди се бяла Рада,
посгоди се, ожени се.
Бяла Рада на венчило,
дели Петко на вратата,
на вратата със кривака.
Той на Ради глава вие,
той на Ради тихо дума:
- Забрави ли, бяла Радо,
като бяхме в градинчица,
в градинчица, в калинчица,
аз ти дадох, бяла Радо,
двета рубца урахчица,
триста на гайтанца!
- Имал си ги - давал си ги,
нямала съм - вземала съм!
Долни чифлик, Варненско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|