* * *

Дал й пръстен - не го дочакала

Залюбила е бяла Рада,
залюбила е дели Петко,
любила го, лъгала го.
Петко на Рада пръстен даде,
Петко на Рада проговаря:
- А мор, Радо, бяла Радо,
аз ще ида в Цариграда,
ще ида, Радо, и ще се върна,
ние двама ще се вземем!
Чакала го е бяла Рада,
дорде излезе дели Петко,
дорде излезе от вън село.
Че залюби бяла Рада,
девет верни любовника,
девет верни сговорника.
Кат се върна дели Петко,
свари Рада под венчило,
под венчило, под кандило.
Петко на Рада проговаря:
- А мор, Радо, бяла Радо,
давай, Радо, що си взела -
два пръстена по петдесет,
сърмен колан седемдесет,
ябълково огледало!
Рада на Петко отговаря:
- А бе, Петко, дели Петко,
не съм взела, не ти връщам,
любел си ме - давал си ми,
лъгала съм те - взела съм ти!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015