|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да бях знала, че тебе ще взема...
Радка двори мете, долу и горе гледа,
долу и горе гледа, бяло либе загледа,
бяло либе загледа, бяло либе Иван.
Тя на либе вика: - Голям, голям Иване,
де си да дойдеш по зад нашта къща,
по зад нашта къща, на малките врати,
да послушаш, любе, как ме мама съди,
как ме мама съди, как ме тате гади;
мене съдят, любе, тебе споменуват!
Да бях знала, любе, не щях да те любя!
Да се хвърля любе у тих бял Дунав,
ще ме извлекат, любе, руски параходи,
да ме изкарат, любе, у царювите градини;
щях да пукна, любе, тънко леко сено,
тънко леко сено, любе, синя перуника,
синя перуника, любе, морена люляка,
морена люляка, любе, алена иглика.
Ще ме косят, любе, царювите чираци,
ще ме чистят, любе, царювите слугини!
Попина, Силистренско; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|