|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да бях знала, че тебе ще взема...
Калина двори мете,
долу и горе гледа,
и си на Иван вика:
- Ти да дойдеш, Иване,
довечера у дома,
на малките врата,
до жълтата дюля,
до кривата круша.
Там да слушаш, Иване,
как ме мама кълне,
как ме тати съди.
Да бях знаела, Иване,
не щях да те любя
година и половина,
цели две години!
Да ме хвърлиш, Иване,
у тихи бял Дунава,
като минат, Иване,
руски параходи.
да ме хвърлят, Иване,
у царската градина,
да поникна, Иване,
оная перуника,
моми да ме берат,
венци да правят,
на момци да ги дават.
Малък Преславец, Тутраканско; хороводна - на данец (Архив КБЛ-ВТУ);
трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|