|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Да бях знала, че тебе ще взема...
Янка двори метеше, долу-горе гледаше,
дано либе изгледа и на либе да махне.
- Ела, либе Петре, по зад наша къща,
на малката врата, ти да чуеш, либе,
как ме мама съди, как ме тате гълчи.
Мене гълчат, либе, тебе споменават.
Да бях знаела, либе, не щях да те любя,
не щях да те любя, не щях да те лъжа.
Щях да се хвърля, либе, в тих бял Дунав.
Да ме извлекат, либе, руски параходи.
Да ме занесат, либе, в царските градини,
да поникна, либе, тънко меко сено,
синя перуника, блатенска тръстика.
Да ме носят, либе, царските чираци
да ме дават, либе, на царските атове.
Добротица, Дуловско; лазарска - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|