* * *

Чудна мома косачка

Е, седи Марко, море, (2)
на високи чардак, море, (2)
та си гледа по поле широко,
та согледа мома и невеста.
Мома оре, а невеста коси,
кога коси, три откоса кара.
Първи откос трева детелина,
втори откос трева класатица,
трети откос ран бели босильок.
Мома оре, до три бразди кара;
едно рало ечмик шестореда,
втора бразда пребрана пченица,
трета бразда бела рапналина.
Разплака се Марко, добър юнак.
Сам си Марко со сърце сборева:
- Аво, мале, ало, мила мале,
оти немам я сина, я брата,
да си вземем тая малка мома.
А макя му тийо отговаря:
- Аво, синко, аво, добър Марко,
ели имаш сина у пелени,
я си вземи, Марко, тая малка мома.
Послуша си Марко неговата макя,
поканил е свирки и тъпанье,
поканил е кума и старокя,
поканил е всичките сватове.
Си сватове на кон се качия,
младоженья у люлка вързаха,
вързали го, за кон закачиле,
па ойдоха у момини двори.
Си сватове от коне слезнаха,
младоженя от кон откачия,
от кон откачия, люлка му вързаха.
Разплака се млади младоженя,
си сватове редом го мирия,
никой не мож' него на умири
Ред е дошло до млада невеста,
мирила го, не мож' го умири,
па го удри сос десната ръка,
бележил се пръстен от ръката,
разплака се младата невеста:
- Проклет да е кой те тебе жени,
ощ' по-проклет, кой ме мене даде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015