* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко на висок чардак,
и си гледа нагоре, надолу.
Погледа си по Косово поле,
съгледа си косенка девойка,
дето коси зелена ливада.
С една коса три откоса прави,
с един откос - трева детелина,
втори откос - ран бели босилек,
трети откос - червена ружица.
И си Марко сам себе сборева:
- Леле, Боже, мой мили Боже,
що си нямам ни брат, ни син!
Дорде Марко да издума,
роди му се това мъжко дете,
като се роди, то е продумало:
- Леле, мале, леле, мила мале,
кръстете ме и ме оженете,
сложете ми име Михаил,
вземете ми косенка девойка!
Кръстили го и го оженили.
Накани си китени сватове,
накани си кума и старата.
Сватовете на коня яхнаха,
младоженец на кон качиха
в тая шарена люлка.
Кога дойде вече за венчане
и се дете разревало,
всички се редом редили,
дете да си утешат,
ред е дошъл на млада невеста.
Тогава тя рекла:
- Що гледате сватове,
кума и старока,
то детето иска боздуган!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015