* * *

Чудна мома косачка

Косачи косят, ле, зелено ли=, зелено ливаде,
край косачи до три ми косила.
Едно косо до ситно седефче;
друго косо до ален трендафил,
третьо косо до ален карамфил.
Край косачи тая малай мома,
дека стои, ясно сънце грее.
Стоя Марко, та я гледа Добра,
нозе му се Марко подравия,
очи му се Марко изгледал,
та си стана Марко, та си ойде,
та си ойде дур Добро, дур дома,
та на Яна вели, ем говоре:
- Ой ле, Яно, ой ле, първо либе,
стани, Яно, Яно, премени се,
измеси ле две бели погаче,
и източи две тенки баници,
и наточи две здравици вино,
и наточи четвърта ракия,
та кье идем, Яно, на оглава!
Я Яна му веле, ем говоре:
- Ой ле, Марко, мое първо либе,
брат да имаш, на оглава д' идем,
оно ни е дете у пелени?!
Я Марко й вели, ем говоре:
- Ой ле, Яно, мое първо либе,
ако ни е дете у пелени,
кье идеме Добра на оглава.
Па станаха они, та ойдоха,
та ойдоха, богме, на оглава,
и ойдоха, и им я дадоха,
и за сватба, богме, одумаха,
са неделя, Добро, до неделя
ки се чини тая тежка сватба.
Зачиниа тая тежка сватба,
доведоха младата невеста,
взеха да й, богме ле, венчават.
Попо пее, младожена плаче.
Отдумала младата невеста:
- Свий си, попе, тая бела книга,
да надоят млада младожена.
Свил си попо тая бела книга,
надоиха млада младожена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015