* * *

Чудна мома косачка

Седи Марко, море, на високи чардак,
та си гледа нагоре-надоле,
и най-вече низ широко поле.
Та съгледа мома и невеста,
мома коси, а невеста оре.
С една коса три откоса кара -
първи откос трева детелина,
други откос цръвена ружица,
треки откос тоя ран босилек.
С едно рало до три бразди кара -
първа бразда ечмик шестореден,
втора бразда тай бела пченица,
трекя бразда това ситно просо.
Проговаря Марко на негово любе:
- Що си немам я сина, я брата!
Проговаря Марковото любе:
- Море, Марко, море,
млади, бре, па, Марко,
ели имаш сина у пелени?!
Затъкми си гиздава девойкя,
разплака се млади младоженя,
сите са го отред, бре, мириле,
па пришла е гиздава девойкя,
удрила го по десния образ,
оставила до девет нишана.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015