|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чудна мома косачка
Седи Марко на високи чардак,
та си гледа нагор-надол,
нагор-надол из Косево поле.
Па си гледа Косемка девойка,
дето коси у росно ливаде.
С една коса три откоса кара -
първи откос трева детелина,
втори откос ран босильок,
трети откос алена ружица.
Па си Марко на ум сбореваше:
- Защо немам сина ели брата
да си вземем Косемка девойка!
Доде Марко дума да издума,
роди му се това мъжко дете.
Щом се роди, дума продумало:
- Ял ме жени, тате, ял ме доми,
ял ми земни Косемка девойка!
Вземал му е Косемка девойка.
Си сватове на кон се качия,
младоженя у люлка турия.
Отишли са у момини двори,
сите са на трапези седнали,
младоженя на клин закачия.
Разплака се млади младоженя,
си сватове по ред се редия
да си тешат млада младоженя.
Ред е дошло на млада невеста,
хем го теши, хем си она кълне:
- Проклет да е кой те тебе даде,
триж по-проклет кой ме мене годи!
Долни Раковец, Радомирско; инф. род. в Палатово, Дупнишко (СбНУ
53/1971, № 473 - "Марко харесва Косемка девойка и по желанието на току-що
родения си син го оженва за нея").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|