* * *

Чудна мома косачка

Стоянка е сено косила,
денем по ясно слънце,
нощя по месечинка.
Овчар по брягум ходеше
и си на Станка думаше:
- Коси ми, коси, Стоянке ле,
дано си, Станке откосиш
косата от косичника,
шийката от герданчето,
кръстчето от коланчето!
Станка овчаря думаше:
- Кълни ми, кълни, овчарьо,
и я ще да те покълна:
- Дано от конче сполетиш,
на два ножа да се налетиш,
на два ножа - черни чирени.
Още си тва хортува,
овчар от конче сполетя,
та си на два ножа налетя,
два ножа, черни чирени.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015