|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Повей, буйни ветре,
повей, разлади ни,
та ми гласи развей,
гласи дор до власи,
до влашки овчари,
до моето либе.
Право да му кажеш,
че съм болно било
всичко драго лято,
всичката година
и всичката зима.
Арапин ме варди,
иска да ме вземе,
па си Бога моли:
"Боже, надигни ми
тоз бело момиче!"
Па аз Бога моля
и денем, и нощем:
"Боже, моля ти се,
Боже, прибери ме,
да се куртулисам,
да ме не кердоса
този чер арапин,
че ка' ще си азе
живота премина
с този чер арапин,
па моето либе
при влашки овчари
все за мене плаче
и денем, и нощем!"
Тетевен (СбНУ 31/1915, с. 180, № 4).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|