Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Чер Арапин и болна мома жътварка
- Повей, повей, ветре,
ветре долнянино,
ветре горненино,
та ми гласа развей
чак до мойта майка,
да ме чуе мама
на коя съм нива,
нива чорбаджийска;
дали поста режа
или среда въртя,
или края обирам.
Нито поста режа,
нито среда бия,
нито края обирам,
най си на слога седя,
на слога и под глога,
чер арапин пазя,
с кърпа му сянка правя.
Коиловци, Плевенско; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|