|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Брат от сухо дърво
Що ми биле две сестри рогьени,
двете сестри брата соградиле -
глава му клале от риба скумрия,
коса му клале от тура ибришима,
лице му клале от бело симидче,
чело му клале от жолта дуката,
очи му клале от църноно грозье,
вегьи му клале морскьи пиявици,
уста му клале стребрена кутиа,
зъби му клале од жолта бисера,
гърло му клале од грудка шекьера.
Го промениле и го накьитиле
со долама од морава чоха,
го качиле на коня дориа.
От жалои сестри заплакале,
пищат сестри - до Бога се слуша,
лел на Бога му се нажалило
и му го братот оживило.
Прилеп - Македония; великденска (Цепенков, М. Фолклорно наследство.
Т. 1. Автобиография. Песни. Пословици и характерни думи. С., 1998, № 11 <54>).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.04.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013
|