* * *

Брак с еврейка срещу спасяване от тъмница

Фатиле ми го Стояна
дренополските сеймени
в дренополските лъго'и,
в темен го зандан хвърли'е.
Нищо ми глоба нейкеле,
за два шиника карагрош
и три шиника алтъни.
Нищо си Стоян немаше,
гла'ата да си откупит,
съд' една сестра Шенгюфа.
Прошетала ми Шенгюфа
низ Дренополски чаршии,
низ търномечки лъго'и;
църни си очи прода'ат,
бело си лице заложвит.
Първо си очи прода'ат
за три шиници дукати,
бело си лице прода'ат
за два шиници карагрош;
туку брата да откупит
от пуста, темна зандана.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка;
Тога й велит Шенгюфе:
- Шенгюфе, моме Шенгюфе!
Аз кье те тебе опитам,
аль е хубав брат ти как тебе,
я да го него откупам
от пуста, темна зандана?
Тога й велит Шенгюфа:
- Егиди жълта еврейке!
По-хубав брат ми от мене.
- Ко' е по-хубав от тебе,
ай да му речиш брату ти,
д' остайт вяра кръстена,
кръстена вяра на зандан,
да вервит вяра чифутска,
аз да го него откупам
от тая темна зандана.
И ми отиде Шенгюфа:
- Брате ле, мило брате ле!
Сегде си, брате, изшетаф
чаршии и по лъго'и,
църни си очи заложвеф,
бело си лице прода'аф,
тук'да те, брате, да откупам.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка,
тая ме, брате, опита -
аль е хубав брат ти как тебе?
Я, брате, пра'у и казаф,
от си по-хубав от мене;
тая ми мене наръча -
айде речи му брата ти,
д' оста'ит вяра на зандан,
д' оста'ит вяра кръстена,
да вервит вяра чифутска.
Брат й от зандан сборвеше:
- Шенгюфо, сестро рогено!
Коски во зандан кье оста'ам,
вярата не я оста'ам.
Го дочу млади занданджи,
отиде дур' при владика,
казало му за Стояна:
- Егиди чесен владико!
Я да ти кажа, прикажа
за лудо-младо Стояна,
що е во зандан хвърлено,
що имат сестра Шенгюфа.
Сегде се тая шетала,
църни си очи заложвит,
бело си лице прода'ат,
туку брата да откупит
от пуста, темна зандана.
Никой ми се не наймело,
найме се жълта еврейка,
Стояну що му пущила
д' оста'ит вяра кръстена,
да вервит вяра чифутска,
от зандан да го откупит.
И ми си дойде Шенгюфа,
на тая темна зандана
и му кажеше брату си.
Стоян й рече сестра си:
- Коски во зандан кье оста'ам,
вярата не я оста'ам.
Тога ми велит владика:
- Егиди млади занданджи!
Ай донеси го Стояна,
ай викни млада бербера,
ай викни млади терзии.
Стояна го извади'е,
бело му лице изми'е;
и си викне'е терзии,
бело му ру'о крои'е.
И я викна'е Шенгюфа:
- Егиди млада Шенгюфо!
Али я знаиш еврейка,
на коя страна седеше?
Тога му сборвит Шенгюфа:
- Арно я нея паметва
на коя страна седеше.
И ми пущи'е елчии,
крене'а жълта еврейка,
я донесо'е при владика.
Еврейка ми я кръсти'е,
Стояну му я венча'е,
занданот му го прости'е.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015