* * *

Брак с еврейка срещу спасяване от тъмница

Личи телал из Стамбола града,
дек се продава юнак сам за себе.
Он се продава три хиляди гроша,
три хиляди за три, бре, месеца.
А що беше чифутка девойка!
Ми дочула телал од чаршия,
дека се продава юнак сам за себе,
се продава три хиляди гроша.
Право търчи куд младог юнака.
она му дава шест хиляди гроша,
шест хиляди за три, бре, месеца.
Га йодведе ю свои дворои.
Юнак ми зеде метла и лопата
да ми мете чифуткине дворе,
а чифутка вели, му говори:
- Дал ме чуеш, хубава делийо?
Не съм те взела слуга да ми бидеш,
я съм те взела за муж да ми бидеш.
Изговори незнана делия:
- Дал ме чуеш, чифутке девойке?
Окем тебе я, бре, муж да бидем,
ал я немам коня за юнака.
- Немай гайле, незнана делийо,
я кье ти купим коня за юнака!
Па излезе ю рамна чаршия,
телал вика на четири сране,
дек се продава коня за юнака.
Он му траже два шиника паре,
нищо нему она не кажува,
одма извади два шиника паре,
па му дава за Шарца, бре, коня,
да га взема коня за юнака.
Па ми зеде коня за юнака,
га йодведе чифуткине дворе.
- Дал ме чуеш, мои стопанине?
Ево ти тебе коня за юнака!
- Добро било, девойке чифутке,
сега си нашла коня за юнака
и я тебе муж, бре, кье ти бидем.
Када стана рано на сабайле,
она взема метла и лопата,
да ми мете чифуткини дворе.
Га догледа чифутка девойка:
- Дал ме чуеш, мой стопанине?
Не съм те взела слуга да ми бидеш,
я съм те взела, бре, муж да ми бидеш.
- Дал ме чуеш, чифутке девойке?
И я немам чована долама.
на долама дванайсе джеба,
свите джебои пуни да ми бидеу,
да ми бидеу пуни, бре, со злато,
ако очеш и муж да ти бидем?
А що беше чифутка девойка!
- Немай гайле, мои стопанине,
сег кье ти скроем широка долама,
на долама дванайсе джеба,
ем кье ги пунем пуни, бре, со злато.
Само окем стопанин да бидеш,
да ми бидеш мужъц, бре, за жена.
А що беше млада, бре, чифутка!
Па излезе ю рамна чаршия,
ми отиде код млади терзия.
- Дал ме чуеш, бре, млади терзия?
Да ми скроиш широка долама,
да ми скроиш чована долама,
на долама дванайсе джеба,
колко сакаш и я кье ти платим.
О, па му съши широка долама,
на долама дванайсе джеба.
Го донесе у свойой дворои,
му напуни дванайсе джеба,
му напуни све жълто, бре, злато.
Па ми узна юнак широка долама,
он облече широка долама,
на долама дванайсе джеба,
свите джебои пуне све со злато.
Па прегледа дванайсе джеба,
да не има некой од джебои,
да не има празен од джебои.
Они биле пуни све джебои,
пуни биле све жълтоно злато,
све, бре, злато пуни, застелени.
Па облече широка долама,
па ми явна коня пехливана,
па да иде ю рамна чаршия.
- Дал ме чуеш, чифутке девойке?
Збогом, збогом, чифутке девойке!
Я кье идем у рамна чаршия,
дънъс к' идем, а утре кье дойдем.
Кад отиде ю рамна чаршия,
он ми нейде право у чаршия,
току иде код свои домои.
- Дал ме чуеш, чифутке девойке?
И я некем муж, бре, да ти бидем,
да ти бидем за млада чифутка,
и я окем млада, бре, девойка,
а девойка од мойой, бре, вере.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015