* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Какво е чудо станало
в тази ми Нова Загора.
Ишим бей сватба заправи,
калеса баш пехливани -
Яко ми пехливанина,
Яко ми от Мала Азия,
и други много турчиля.
Яко ми баш пехливанина,
той си на паша думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
с деца си работа аз нямам.
Ти ми калесай, калесай
Димо ми терфелийчето,
Димо ми баш пехливанин -
със него борба да се боря.
Паша му хатър не скършил
и си калеска направи.
Всички бакшиши написа
две даначета по на пет години,
четиригодишна жребица.
Написа и го изпрати
в Терфелии село голямо.
Димо калеска получи,
получи и я разчете,
и всичко Димо разбира.
Чуди се Димо, мае се,
какво да прави, да стори.
Не може борба да се бори -
на ръка му жива живеница.
Той си калеска повърна,
и на калеска написа:
- Пашо ле, пашо ефенди,
вие ми борбата простете;
не мога борба да се боря -
на ръка ми жива живеница.
Паша ми му калеска получи
и всичко паша разбира.
Яко пехливана,
той се на паша присмива:
- Язък ти, пашо, язък ти,
за твоята сила голяма.
Един гяурин да ми докараш,
борбата да се преборим!
Паша се страшно засрами,
още се гневно нагневи.
Бързо заптие той прати,
заптие с коня отиде.
Де да е Димо да намери,
намери да го доведе.
Заптие с коня отиде
в Терфелии село голямо.
Димо в кръчмата завари,
върла ракия пиеше.
Заптие Димо позабра,
право в Нова Загора закара.
Димо на паша думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
ти ми отдай, отдай,
два метра бяло платно
и две кила върла ракия,
сам да се борба преборя,
сам да си раните превържа.
Паша му всичко достави.
С едно кило Димо рани залива,
другото кило Димо изпива
и си ръкави запретна.
Бели си ръце изплющя,
изплющя да се пребори.
Яко ми пехливанина,
той се на страна измести
и си чираци изпраща,
сам да се Димо измори.
Всички ги Димо надвива,
най-подир Яко излиза,
и се със Димо словиха.
Коджа шамар Димо удари,
че ми си Яко улови,
и го нагоре издигна,
и го в земята удари,
и му ръката измъкна,
ръката чак от рамото.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014