* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Царя ми сватба заправи,
царя ми, царя, султана,
покани царе, калеса
вредом от всички държави.
От България калеса двамата братя българи,
Пеньо и Петър двамата.
Тяхната стара майчица,
тя на близнаци думаше:
- Недейте, синко, отива,
на таз сватба султанска.
Там е помака поканен,
юначен човек, грамаден.
Много е борци погубил
със силата си, юнашката.
Недейте, синко, отива
и вази той ще погуби!
Но те майка си не слушат.
Хранени коне възсядат,
за Цариграда тръгнали.
Кога по пътя вървели,
Пеньо брата си думаше:
- Я слушай, бате, я слушай,
кога в Цариград стигнеме,
аз първи ще изляза с помака,
а тебе ще те оставя.
Ти имаш булка хубава
и мили дребни дечица.
И ако мене убият,
за мене няма кой да плаче.
Кога в Цариград пристигат
отдалече си помака видели,
как се из халая разхожда
и си на султана дума:
- Царьо ле, царьо султане,
кат си ги толкоз поканил,
няма ли някой да излезе,
с мене да се пребори?
Пеньо, като си тез думи дочу,
излезе насреща помака.
Пеньо се силно бореше,
а помак му говореше:
- Предай се, Пеньо, предай се,
нали знаеш, бе, Пеньо,
че днеска турци управляват.
Ти ако мене надвиеш,
пари ти няма да видиш,
ако аз тебе надвия,
пари по равно ще делим.
Нали е Пеньо българин,
полъга се и се предаде.
Помак го здраво улавя
и го на земя събаря.
Помак си Пеньо думаше,
Пеньо се на брата молеше:
- Я ела, бате, я ела,
мъничко да ми помогнеш,
на крака да се изправя,
с помак да се разправя.
Петър със сълзи на очи,
той си на Пеньо думаше:
- Не мога, братко, да дойда,
че ако в боя не вляза,
на мене глава ще вземат.
Помак султана думаше:
- Царю ле, царю султане,
няма ли друг да излезе
и него тук да оставя.
Петър тез думи като дочу,
насреща на помак излезе.
Петър се силно бореше,
а помак му говореше:
- Предай се, Петре, предай се,
ти нали знаеш, бре, Петре,
че днес турци управляват.
Ти ако мене надвиеш,
пари няма да видиш.
Ако аз тебе надвия,
пари по равно ще делиме.
Петър си помак не слуша,
че си помака улавя
и го на земя събаря.
С дясна го ръка за гуша държеше,
с лява му червата вадеше
и ги на султана даваше,
даваше и султану думаше:
- Царьо ле, царьо султане,
на тия черва помашки,
на супа да ги направиш,
гостите си да нахраниш!
Султан на Петър думаше:
- Ашколсун, Петре, аферим,
юнашко ти е сърцето,
железни ти са ръцете!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014