* * *

Паша/султан организира борби в Будин/Цариград - печели пехливан българин

Телал ми са вика три дни и три нощи
из Будина града, из Узун чаршия:
- Борба ще се бори на царски сараи,
на царски сараи, мегдани юнашки -
Цоньо Пехливана с ръце демирлии,
пръсти бурмалии, нехти илдъзлии.
Никой не се наел борба да се бори,
борба да се бори с Цоньо Пехливана,
току ми се нае малък ми Иванчо,
малък ми Иванчо на седем години,
на седем години, без баща - сираче.
То ще да се бори с Цоньо Пехливана,
и на майци дума: - Мамо, стара мамо,
дай ми, мамо, дай ми, тесните кюспети,
тесните кюспети от девет ми кожи,
от девет ми кожи мечешки, джанъм.
Га ги Иванчо надяна, тесни му дойдоха
и на мама дума: - Дай ви, мамо, дай ми,
малкото калпаче, девет кожи овчи.
Га го надяна Иванчо, възтясно му дойде.
Премени се Иванчо; га си тръгна Иванчо,
подиря му върви старата му майка,
старата му майка и млада годеничка,
бели ръце кършат, руси коси скубят,
руси коси скубят, дребни сълзи ронят.
Че си отиде Иванчо на царски сараи.
Хванали се, джанъм, борба да се борят.
Борили се, кардаш, трошили се, джанъм.
Не се Иванчо дава, не се Цоньо навива.
Дето хване Цоньо - черни кърви течат;
дето хване Иванчо - с кило месо къне,
- с кило месо къне, на орли го хвърля:
- Яжте, черни орли, Цонювото месо!
- Пийте, черни орли, Иванчовите кърви!
Га го хвана Иванчо, че си го преметна,
че си го преметна в черна земя удари.
Че го нави Иванчо и си се прерюка:
- Бре, гледайте, джанъм, кой си нави, джанъм,
кой си нави, джанъм, Цоньо Пехливана!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.02.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014