* * *

Момък се бори с мечка

Научила се, майно льо,
голяма мечка стръвница,
та й изяла, изяла
на сиромаси волове,
на чорбаджии биволи
и е изяла, изяла
до девет крави ялови.
Събрали са се, отбрали
от три села по триста души,
та си отиват, отиват
юнак да си намерят,
мечката да си убие.
Че са станали, отишли,
в среща им иде млад Стоян,
и те Стояну думаха:
- Знаеш ли, холан, Стояне,
над юнаците по-юнак,
дето на мечка навива?
Жа му харижем, харижем
девет кринчета жълтици,
десето - бели бешлици!
Стоян дружини думаше:
- Зная си, холан, дружина,
той е от мене по-юнак,
ала е още мъничък,
та го майка му не пуща
с мечката да се побори.
Дружина дума Стояну:
- Хайде ги, холан, измоли!
Че са станали, отишли.
Дружина дума Стояну:
- Я хайде, холан, Стояне,
с мечката да се побориш,
дано си мечка убиеш!
Ний щем да ти харижем
девет кринчета жълтици,
десето - бели бешлици!
Стоян си стана, отива.
Мама Стояну думаше:
- Не ходи, синко Стояне,
че ти си още мъничък,
мечката жа те изяде!
Стоян мама си не слуша,
ами си стана, отиде
на връх на Стара планина.
На девет мандри ходили,
на девет мандри говежди,
на десета - биволска;
там си мечката видели.
Като ги видя мечката,
тя се на крака изправи
и въз Стояна изрева.
Всичка се дружина изплаши
и като круши изпадаха,
като круши червенушки.
Саде е Стоян останал,
той се със мечка забори.
Малко се, много борили,
три дни ми до три вечера.
Дето си мечка улови,
бели си мръвки късаше;
дето си Стоян улови -
черни си мръвки късаше...
Нито си мечка навива,
нито си Стоян навива.
Буен си вятър повея,
Стояну перчам развея,
бяло му лице проведря -
Стоян си мечка издигна,
та че я в земя удари,
дето си мечка потъна
до девет педи дълбоко,
та че си мечка умори
и си се Стоян отърва.
Тогиз си у тях отиде,
мама му платна дереше,
та раните му връзваше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014