* * *

Момък се бори с мечка

Калесала й, калесала
силистренската паша
до триста млади пилвана.
Пилвани гюреш да правят,
народа сеир да гледат.
До триста пилвана се събраха,
бели си ръкави опрятаха,
тънки си снаги кършаха
и на пашата думаха:
- Ой ми те тебе, паша силистренски,
защо ни калеса и ни повика?
Дали тънки снаги да угляваш,
али бели ръкави копринени,
али пилванян да ни изкараш,
да се с пилванян поборими?
Паша се чудум почуди,
та че ич пашата искараха
една ми мечка штравница.
Като мечката излезе,
кого дето хване -
в земята го удари.
Пашата пак чудом почуди,
де им пелванян да намери,
че наля жълта бъкличка
с хубаво вино червено,
че калеска проводи
до Тодорчи Карнабатлийчито.
Тодорчо, като калеската пое,
че вдигна от винцето за пиене -
в бъкличката вино не остана.
Той на калесниците продума:
- Калесници, вие калесници,
много здраве на пашата,
дали му се вино свидеше,
дали му се вино не станяше,
повечко калеска да проводи
и за майка калеска да остане,
и тя от винцето да пий,
да рече мама, да рече,
че юнак хранила.
Та че се Тодорчо назадя повърна,
че при майка си отиде:
- Аз ще да ида, мамо, да ида,
с мечката да се поборя.
Майката му тихом говори:
- Седи си, синко, не ходи,
с мечка шега не бива,
тя й до триста пилвана надвила
и си ги на полам изяла.
И тебе, сино, жда надвие,
яла совсем ще изяде.
Тодорчо нищо не рече,
обзе тесни кюспета,
стана Тодорчо, отиде.
Гато близко наближи,
пашата на висок чардак седеше,
отдалеч Тодорча видя
и се ясно провика:
- Тодорчо, ясно пилванчо,
нямаше ли за тебе въжа,
въжа, та да се обесиш,
нямаше ли вода за тебе,
да идеш, да са удавиш.
ми туку, Тодорчо, ти доде,
с мечката да се бориш -
мечката триста пилван надвила,
все ги на полам изяла,
и тебе, Тодорчо, ж'да надвий,
я още съвсем да те изяде!...
Тодорчо се ясно провикна:
- Ой те тебе, паша силистрянска,
на девет съм мечки аз надвил
и тая десетата -
добър е Господ и за нея.
Таман й Тодорчо тва издума,
мечката прякум народа кръстоса,
право към Тодорчо отиде
и с Тодорчо се схвана.
Тодорчо време нямаше
да надене тесни кюспети,
ами се с мечката слови,
та ми борба сбори.
Малко си нещо бориха
до три дни и три вечера.
Дето мечката Тодорчо хванеше,
черни ми кърви течеше;
дето Тодорчо минеше,
кървави пътеки правеше;
дето Тодорчо мечката хванеше,
кокали с месо вадеше,
на върли ги псета хвърляше.
Тогава Тодорчо за водица ожадня,
а че се ясно провикна:
- Чувайте, мало й голямо,
всичките бели българи
и полвина турци,
нямам ли нейде някой,
някоя своя роднина,
али майка помайчима,
али баща побащтима,
али сестра посестрима,
али братя спобратима -
водица да ми подадат,
макар колко с лъжица,
устата да си разквася,
сърцето да си разблажа,
дано на мечката надвия?!
Всичките бели българи,
сякому дожаля,
не смеят водица да му подадат
от турските ръце големи,
а че на Тодорчо рекаха:
- Тодорчо, младо пилванчо,
кво си трасило,
такво си намерило.
Тодорчо му жалби дожаля
и още силно догневя,
като си мечката издигна,
че я у земята удари,
та я в земята набий
девет ми боя надолу,
че си на място седна,
че си ясно провикна:
- Гледайте, мало й голямо,
как м'са мечка надвива.
Всичките българи
тиснаха, та са засмяха,
турците каил не станаха,
пушки и пищови пълняха,
Тодорчо да убият.
Като се Тодорчо угади,
турците каил не станаха,
като се Тодорчо разигра,
който дето турчин стигнеше,
че го в земята удареше
и той ми се пукнеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014