|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се бори с мечка
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, мила байнова,
що метеш, Радо, и плачеш?
Или ти, Радо, дотегна
братови тежки хизмети?
Работи, Радо, залягай,
да си хармана повършеем,
да си пшеница приберем,
да си хамбаря напълним;
тистиря да си преберем,
кадузи да си напълним,
кадузи, Радо, бъчови, -
че байно ще те ожени
за чорбаджийско копиле!
Рада на Стоян думаше:
- Байне ле, бате Стояне,
не ми, байне ле, дотегна
твоите тежки хизмети,
най ми, байне ле, зачуло -
една ми мечка кръвница,
кръвница мечка, стръвница.
От село на село ходела,
на ден по двама изядала,
по момък, байно, и по мома;
до нашто село ред дойде,
и тук ще, байно, да дойде,
тебе ще, байно, да изяде,
тебе, байне ле, и мене!
Какво щем, байно, да правим?
Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, мила сестрице,
не бой се, Радо, не бой се,
нази ни нищо не става,
доде съм ази при тебе,
глава те не заболява!
Когато дойде мечката,
с мечката ще се поборя;
като се боря с мечката,
кога ти вода поискам,
ти ми давай ракия;
кога ракия поискам,
давай ми вино червено -
да пия, да се упия,
мечката да си убия!
Дорде си Стоян издума,
и мечката се зададе -
отдалеч глава виеше,
отблизо ръце плещеше
и на Стояна думаше:
- Стояне, луда гидийо,
даяна даяндисвай се,
даврана даврандисвай се,
със тебе ще се поборим!
Ако ме, Стояне, надвиеш,
ще ме, Стояне, убиеш;
ако те, Стояне, надвия,
аз ще тебе да изям!
Че се с мечката хванали,
хванали да се поборят;
малко се, много борили, -
тъкмо ми три дни и три нощи, -
нито си Стоян надвива,
нито си мечка надвива,
Стоян го пяна облива,
мечка я кърви обливат...
Стоян се виком провикна:
- Радо льо, мила сестрице,
ожаднях, Радо, за вода,
донес ми, Радо, водица,
устата да си наквася,
да си мечката надвия!
По-скоро Рада отиде,
та му ракия занесе;
пил Стоян върла ракия,
пак се с мечката бореше.
Мина се, що се помина,
че пак се Стоян провикна:
- Радо льо, мила сестрице,
донес ми, Радо, ракия,
да пия, да се упия,
дано мечката убия!
Рада му вино донесе;
пил Стоян вино червено,
че се силно провикна,
че си мечката издигна,
че си мечката той заби
триж-девет педи в земята.
Че се събрали, събрали
от девет села хората,
Стоян си дарба дарили,
че ги от мечката отървал...
неуточнено, Сливенско (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 74, № 52 - "Стоян
и мечка стръвница").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|