* * *

Момък се бори с мечка

Изгряла й Ден-Деница, мари;
не й било звезда Деница,
най било мечка стръвница,
на Каназирски камен мост,
девет си полка запряла
и девет души изяла.
Царят си хабер спроводи,
кой жа се, холам, наеме, мари,
с мечката да се поборе.
Аку му мечка навий,
навий, жда го изяде,
аку на мечка навий,
царя ще да му подари
половината му царщина,
покрай морето селата,
селата и градищата.
Никой се, холам, не нае,
че ми е мечка стръвница,
стръвница, Вида кръвница,
Де й зачул Стоян таз дума,
той си на мама думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
я дай ми, мамо, я дай ми
моята герджик премяна,
да са хубаво пременя
и ми дай, мамо, и ми дай
татюва, мамо, обружа,
хубаво да се обружа
със тънка пушка бойлийка,
със остра сабя френгийка.
Че ще на сгледа да ида,
хубави моми да сглявам,
отмяна да ти доведа,
да те, мале мо, отмини
от къщна, мамо, работа,
от къщна, още вънкашна.
Мама Стояна послуша,
даде му мама, даде му
негова герджик премяна
и бащината му обружа,
че се й хубаво пременил,
и са й хубаво обружил,
че й влял във нови сараи,
извади конче хранено,
със бял го ориз назоби,
с ройну го вино напои,
синьо го й седло оседлал,
че се на конче преметна,
ем на майка си думаше:
- Мале мо, стара мале мо,
прощавай, мамо, прощавай,
прощавай и извинявай,
че аз те, мамо, излъгах,
Аз няма д' ида, мале мо,
хубави моми да сглявам,
я най ще д' ида, мале мо,
на Каназирски камен мост.
Мене ме царя требува,
тях ги й мечка запряла,
запряла и не ги пуща.
Царят ме, мамо, требува
с мечката да се поборя.
Ако ми, мамо, навий,
навий, жа ме изяде.
Аку й, мамо, навия,
царя ще да ми подари
половината му царщина,
покрай морето селата,
селата и градищата.
Мама на Стоян думаше:
- Със богум, синко Стояне,
тя няма да ти навий,
че ти си, сино, задоен
от първескинка кошута,
от дива коза млякото.
Та че си Стоян отиде
на Каназирски камен мост,
та че се с царя здаровка
и си на царя думаше:
- Защо ме викаш, царьо льо,
царьо льо, государьо льо?
Царя на Стоян думаше:
- Викам те, викам, Стояне,
с мечката да се побориш.
Аку те мечка навий,
навий, жа те изиде.
Ако на мечка навиеш,
ще да ти подаря
покрай морето селата,
селата и градищата.
Та че се царя провикна:
- Видо льо, мечка сштръвнице,
я накъде си, Видо льо,
че има юнак за тебе,
двамата да се борите.
Като мечката изрева,
зелена гора позвънтя,
ситни й листа падаха.
Като се Стоян провикна,
синьо се небе отвори,
ситни звездите падаха,
на мечка очи горяха.
Че се двамата словили,
че се борили, борили
три дни ми и три вечера.
Дето си мечка хванеше,
бяло си месо късаше,
ясни си кърви течеха,
я дето Стоян хванеше,
кокали с месо чупеше,
в синьо ги небе хвърляше,
черните орли хранеше,
чернити орли й гарвани.
Стоян се люто разсърди,
че си мечката приграбчи,
че я в земята удари.
Мечката й потънала
девет ми боя в земята.
Стоян се ясно провикна:
- Царьо льо, государьо льо,
тва ли ти й, царьо, юнака,
дето те, царьо, изстраши,
че не моиш моста да минеш?
Моста е, царьо, свободен.
Царя на Стоян думаше:
- Стояне, младо юначе,
халал да ти е, Стояне,
полвината ми царщина,
покрай морето селата,
селата и градищата
и мойта сестра Еленка!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014