* * *

Момък се бори с мечка

Имала мама, имала
едного сина Ивана,
прочул се й Иванчо, прочул се й -
боравин баш пехливанин.
Отде го зачу, бре, царя,
на Иванча хабер спроводи:
"Де да е Иванчо, да дойде!"
Иванчо хабер получи,
Иванчо дума мама си:
- Ще ида, мамо, при царя.
Иванчова мама думаше:
- Не отивай, Иванчо ле,
царя си има, Иванчо,
голяма мечка хранена,
девет години гледана,
с девет синджири свързана.
Иванчо мама си не слуша,
Иванчо отиде при царя,
Иванчо дума на царю:
- Царю ле, бре, господарю,
я казвай, царю, бе, думай.
Царя на Иванча думаше:
- Чул си, Иванчо, прочул си,
боравин баш пехливанин.
Аз имам мечка хранена,
девет години хранена,
с девет синджири свързана,
със нея да се побориш.
Ако ми мечка надвиеш,
царството ще ти харижа,
царството и господарството;
ако те мечка надвие,
къс по къс ще те направя,
из касаба ще те накача.
Ах, че си мечка изведе,
мечка го страшно изгледа
и се с Иванча уловиха.
Малко се, много бориха
три дни и три ми нощи.
Мечката дума на Иванча:
- А да си, Иванчо, починем,
сетне пак ще се доборим.
Мечката се напочива,
Иванчо се прав изправи,
къде слънцето изгрява
и се на Бога молеше:
- Стори ме, Боже, престори,
стори ме, Боже, отърви,
от тази мечка голяма.
Я че се пак уловиха,
дето мечката уловеше,
сини му меса късаше.
Иванчо мечката улови,
три човешки боя я подхвърли,
мечката силно изрева.
Царя из прозорец гледаше,
царюво лице станало,
кат некупани гълъби.
Иванчо при царя отива
и си на царя думаше:
- Я думай, царю, я казвай,
каквото каза по-рано.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014