|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Момък се бори с мечка
Заженил ми са й млад султан,
заправил сватба голяма,
изпратил султан покани
до всички баш пехливани
из цялата ми Европа,
Европа и България.
В поканите написа,
че той храни, султан, той гледа
до трима млади помака,
който помаци надвие,
султан ще му хариже
на София половината,
на Цариград махлата,
край Черно море селата,
на чифчиите данъка,
на овчарите беглика,
и на тютюна гюмрука.
Никой се наем не наел
с помаци да са пребори.
Марко ми, бяло българче,
плеснал е ръце жилави,
среди алая той излял
и се с помаци поборил,
Марко помаци победил.
Нал било време бе турско,
турците каил не стават,
ханъмки кабул не правят,
на Марко бакшиш не дават.
Султан на Марко пак дума:
- Марко ле, младо гяурче,
аз храня, Марко, аз гледам
до една мечка стръвница.
Ако мечката надвиеш,
надвиеш, да я убиеш,
аз ще ти бакшиш харижа.
Кат зачу Марко тез думи,
много му мъчно станало,
среди алая пак излял,
чака мечката да дойде.
Ето мечката че иде,
трима мечкари я водят,
с девет синджира вързана.
Мечка са из алай пуснали,
ах, тази мечка стръвница,
права се мечка изправи
и се въз Марко спуснала,
че се двамата залавят.
Дето го мечка хапала,
бели му меса късала.
Марко ми, младо българче,
люто се Марко разсърди,
че си мечката улавя
и я в земята удари,
черен й джигер извади
и го на султан поднесъл.
Кат видя султан туй чудо,
тогаз му бакшиш хариза.
Крушово, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 828 - "Заженил
ми се е млад султан"); според записвача песента е "вариант от песнопойка"
(бел. съст., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014
|