* * *

Момък се бори с мечка

Прочул се Вълчо, прочул се
в сейменска гора зелена
с негово стадо голямо,
по-много вакли овнета,
с негови сури кучета.
Засвири Вълчо, засвири
с негови медни кавале,
през кавал дума думаше:
- Овенче, вакло овенче,
замини ми напред, овенче,
стадото да ми приведеш
през тая гора зелена.
Къде го зачула, зачула
една ми мечка стръвница.
Тя си при Вълчо отиде
и на Вълчо си думаше:
- Вълчо льо, баш овчарине,
хайде се, Вълчо, поборим,
поборим, Вълчо, поварим.
Хванали тий се борили
три дена и три вечери.
Ала го мечка хванеше,
тъй му месата късаше
и му кокали кършеше.
Вълчо се ядно наяде
и жално му се нажали.
Извади Вълчо, извади
негови остри ножове,
та си мечка разпори,
та й сърцето разряза.
Там найде Вълчо, там найде
дор девет ръце юнашки
с девет златни пръстена.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014