* * *

Момък се бори с мечка

Голямо е чудо станало
в ескизарските мегдани
и този бей прочут
заправи сватба голяма,
покани всички царета
и всички каймакани,
само си бея забрави
пехливани да си покани...
Тогава бейката продума:
- Всички, бейо, покани,
само ти си забрави
пехливани да си поканиш!
На мене ще ми поканиш
да дойде да се бори
бакана, прочут пехливан,
че той е първият в света.
Бързо беят нареди гавази -
баканак бързо да дойде,
баканак бързо викаха,
той на бея заяви:
- Каниш ме на борба,
но аз ербап си имам -
на мене ще ми поканиш
канътла Димо Куйруклу,
български прочут пехливанин.
Да дойде, да се преборим,
голям му карез аз гоня.
Беят бързо нарежда
на три сербез гавази
да отидат и да го повикат,
и те го бързо намират,
но Дима болен свариха -
синя му пъпка излязла
на ръката, на дясната,
че му ръката схванала.
Димо гавази думаше:
- Не мога кардаш да дойда,
на бея кажете -
синя ми пъпка излезе,
нека ме бея отмени.
Гавази думат на Дима:
- Не може, Димо, не става!
Поръча със нас да дойдеш,
с главата си отговаряш.
Ако дойдеш и победиш
на тебе ще ти хариже
край Черно море яката!
Тогава Димо решава,
че стана Димо, отиде
на ескизарските мегдани,
там дето сватбата ще бъде,
сватбата и борбата.
Там при бея се яви,
и на бея заяви:
- Каниш ме на сватба, на борба,
но ази съм болен,
синя ми пъпка излезе
на ръката дясната,
трябва да ме отмениш.
Беят на Дима думаше:
- Тебе може да те отмени
само банак пехливанин.
Димо отиде при него,
там при ескизарските мегдани,
където борбата ще става.
Никой я алая нямаше,
само баканина се разкарва,
три го турци крепяха.
Димо при него отиде
и му тихом продума:
- Каниш ме тук на борба,
но аз сум болен, знаете -
синя ми пъпка излезе,
че ми ръката схванала,
прошка от тебе искам!
Банак му се подсмива
и на Дима говори:
- На тебе прошка ще дават,
ескизарските мегдани.
Ах, че се Димо ядоса,
че се из ясно провикна:
- Хайде, банак, да видим,
кой на кого прошка ще дава!
Като зачули турците,
бързо при банак отиват,
едни му каспети слагаха,
други със зехтен мажеха.
Този Димо пехливан,
нито каспети слагаше,
нито зехтин хабеше,
в алая той влезе,
с банака се ръкува
и му страшно заяви:
- Здраво се дръж с мене,
борбата зверска ще бъде!
Че се двама хванаха,
че как го Димо измами,
от земята го повдигна,
на бея бакшиш донесе.
Баканак рита в ръце му,
баканак рита и вика:
- Да гледаш, бей, да правиш,
тоз българин да го погубиш!
Тогава и бея извика:
- Няма ли кой да дойде,
тоз българин да надвие?
Никой не се наема.
Три мечкари на бея казали:
- Имаме мечка голяма,
опасна мечка кръвница,
нека я тук докараме,
тоз българин да погуби.
Бързо бея нареди -
мечката бързо да дойде.
Седем души мечкари отиват,
голяма мечка довели,
като я в алая пуснали,
публиката се разбягала,
само Димо не бяга,
здраво я Димо улови,
страшна се борба почнало.
Димо мечкари думаше:
- Не си мечка пущайте,
без нея ще останете!
Борба страшна настана,
мечката в пяна остана,
а Димо в кърви потъна,
че как я Димо докара,
че й устата разчекна.
Където мечка улови
от Димо месо късаше,
където Димо улови
от мечка кожа дереше,
кожа с вълна хвърляше,
че се мечка уплаши
и започна често да реве,
че как я отзад улови,
че почна да я върти,
че я на земята повали,
че и гръкляна улови,
силно го Димо издърпа,
че дробовете изтегли,
повлече джигер мечешки,
право при бея отиде.
Бея Дима потупа
и на Дима продума:
- Аферим, Димо, машалла,
каква те й българка родила,
каква ти й кърма давала?
А, че го бея надари
с три млади кончета
и други разни бакшиши,
и една кожа мечешка
на майка си да занесе,
на мляко майка да еди
да помни, да си припомня,
как го майка кърмила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.03.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014